5 апр. 2019 г., 00:26

Поет

552 0 5

Млад поет от сън се буди

и към масата търчи.

Снощи сън му се присъни,

чудна рима улови.

 

Де молива е оставил,

де тетрадката се скри.

Бърза чехлите забравил,

римата, ще отлети.

 

Няма тая да я бъде!

И към банята лети.

Огледалото нашари

той със паста за зъби.

 

Римата запазих вече,

мога малко да поспя.

Към обяд, не е далече,

нещо ново, ще творя.

 

Сине, ставай пладне стана,

от шетня се изморих.

И зъбите трий си бавно,

огледалото измих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...