5 апр. 2019 г., 00:26

Поет

554 0 5

Млад поет от сън се буди

и към масата търчи.

Снощи сън му се присъни,

чудна рима улови.

 

Де молива е оставил,

де тетрадката се скри.

Бърза чехлите забравил,

римата, ще отлети.

 

Няма тая да я бъде!

И към банята лети.

Огледалото нашари

той със паста за зъби.

 

Римата запазих вече,

мога малко да поспя.

Към обяд, не е далече,

нещо ново, ще творя.

 

Сине, ставай пладне стана,

от шетня се изморих.

И зъбите трий си бавно,

огледалото измих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...