5.04.2019 г., 0:26

Поет

556 0 5

Млад поет от сън се буди

и към масата търчи.

Снощи сън му се присъни,

чудна рима улови.

 

Де молива е оставил,

де тетрадката се скри.

Бърза чехлите забравил,

римата, ще отлети.

 

Няма тая да я бъде!

И към банята лети.

Огледалото нашари

той със паста за зъби.

 

Римата запазих вече,

мога малко да поспя.

Към обяд, не е далече,

нещо ново, ще творя.

 

Сине, ставай пладне стана,

от шетня се изморих.

И зъбите трий си бавно,

огледалото измих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...