Млад поет от сън се буди
и към масата търчи.
Снощи сън му се присъни,
чудна рима улови.
Де молива е оставил,
де тетрадката се скри.
Бърза чехлите забравил,
римата, ще отлети.
Няма тая да я бъде!
И към банята лети.
Огледалото нашари
той със паста за зъби.
Римата запазих вече,
мога малко да поспя.
Към обяд, не е далече,
нещо ново, ще творя.
Сине, ставай пладне стана,
от шетня се изморих.
И зъбите трий си бавно,
огледалото измих.
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
