Млад поет от сън се буди
и към масата търчи.
Снощи сън му се присъни,
чудна рима улови.
Де молива е оставил,
де тетрадката се скри.
Бърза чехлите забравил,
римата, ще отлети.
Няма тая да я бъде!
И към банята лети.
Огледалото нашари
той със паста за зъби.
Римата запазих вече,
мога малко да поспя.
Към обяд, не е далече,
нещо ново, ще творя.
Сине, ставай пладне стана,
от шетня се изморих.
И зъбите трий си бавно,
огледалото измих.
© Хари Спасов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
