„Поетите обичат по сезон.“ -
ми каза той преди да си замине,
а аз сама на пустия перон
помислих: „Да бе, да, ще видим!“
Поетите обичали сезон...
Не искал той да бъда наранена...
Бил влюбен мен, но беден Робинзон,
а аз от друг роман пък Дулсинея.
Целуна ме по бузата, макар
да виждаше, че силно го желая.
Той, този номер, дяволе, е стар,
а аз дори и новите ги зная.
За пръв път чувам за такъв закон.
И месец да е. Него пак мечтая.
Поетите обичат по сезон!?
Не знам. Но поетесите – до края.
Валентина Йосифова
© Валентина Лозова Все права защищены