6 янв. 2023 г., 23:25

Поетът струна е за най-тревожното

573 17 7

Когато паднат небесата на колèне,

готов съм да се помиря със всички вас.

Поискахте неистово да стена,

да съм ви равен в сетния си час.

 

Но равенството между нас е невъзможно.

Бездушен не е равен на поет.

Поетът струна е за най-тревожното.

Бездушният е само силует.

 

Затворен в странен пясъчен часовник,

изтичам между пясъчните му зрънца.

Почти докосвам скрития виновник

за хилядите ми изгубени лица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, ролята на твореца, извън или в изкуството. Благодаря, Младене!
  • Скъпи приятели и колеги по перо!
    За много години! Нека Новата година ви носи здраве, щастливи дни и творческо вдъхновение!
    Благодаря ви най-сърдечно за подкрепата - за чудесните коментари, за високите оценки и за поставянето на текстовете ми в Любими. Дълбоко съм трогнат.
    Бъдете благословени! Амин!
  • Прекрасен стих - искрен и истински! Поздравления, Поете!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!

    "Но равенството между нас е невъзможно.

    Бездушен не е равен на поет.

    Поетът струна е за най-тревожното.

    Бездушният е само силует."
  • Така е. Хубав стих.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...