Когато паднат небесата на колèне,
готов съм да се помиря със всички вас.
Поискахте неистово да стена,
да съм ви равен в сетния си час.
Но равенството между нас е невъзможно.
Бездушен не е равен на поет.
Поетът струна е за най-тревожното.
Бездушният е само силует.
Затворен в странен пясъчен часовник,
изтичам между пясъчните му зрънца.
Почти докосвам скрития виновник
за хилядите ми изгубени лица.
© Младен Мисана All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
