Когато паднат небесата на колèне,
готов съм да се помиря със всички вас.
Поискахте неистово да стена,
да съм ви равен в сетния си час.
Но равенството между нас е невъзможно.
Бездушен не е равен на поет.
Поетът струна е за най-тревожното.
Бездушният е само силует.
Затворен в странен пясъчен часовник,
изтичам между пясъчните му зрънца.
Почти докосвам скрития виновник
за хилядите ми изгубени лица.
© Младен Мисана All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
