6.01.2023 г., 23:25

Поетът струна е за най-тревожното

572 17 7

Когато паднат небесата на колèне,

готов съм да се помиря със всички вас.

Поискахте неистово да стена,

да съм ви равен в сетния си час.

 

Но равенството между нас е невъзможно.

Бездушен не е равен на поет.

Поетът струна е за най-тревожното.

Бездушният е само силует.

 

Затворен в странен пясъчен часовник,

изтичам между пясъчните му зрънца.

Почти докосвам скрития виновник

за хилядите ми изгубени лица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, ролята на твореца, извън или в изкуството. Благодаря, Младене!
  • Скъпи приятели и колеги по перо!
    За много години! Нека Новата година ви носи здраве, щастливи дни и творческо вдъхновение!
    Благодаря ви най-сърдечно за подкрепата - за чудесните коментари, за високите оценки и за поставянето на текстовете ми в Любими. Дълбоко съм трогнат.
    Бъдете благословени! Амин!
  • Прекрасен стих - искрен и истински! Поздравления, Поете!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!

    "Но равенството между нас е невъзможно.

    Бездушен не е равен на поет.

    Поетът струна е за най-тревожното.

    Бездушният е само силует."
  • Така е. Хубав стих.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...