Когато паднат небесата на колèне,
готов съм да се помиря със всички вас.
Поискахте неистово да стена,
да съм ви равен в сетния си час.
Но равенството между нас е невъзможно.
Бездушен не е равен на поет.
Поетът струна е за най-тревожното.
Бездушният е само силует.
Затворен в странен пясъчен часовник,
изтичам между пясъчните му зрънца.
Почти докосвам скрития виновник
за хилядите ми изгубени лица.
© Младен Мисана Всички права запазени