Поглед към миналото
Обичам Балкана, с белите гугли,
подпалени от розови облаци,
дървета вековни, с клоните смугли,
красиви момински образи.
Гледам смирена реката от хълма,
с летящи животинки край нея,
а непокорната, красота бездънна,
ме примамва, с деня да се слея.
Вътрешен глас запява в душата,
сърцето кръжи, като авлига,
със шеметна сила политат краката,
сякаш танцува самодива.
Адреналинът се покачва в кръвта,
от него и жаждата силна за обич,
не остана нищо от младостта,
само чувствата и сън, бездомен.
Гледам реката, в малкото вирче,
и виждам уморено лице,
няма го симпатичното мило момиче,
с красивото цвете в ръце.
Беше прахосана някъде из пътя,
снагата ми – висока и стройна,
остана на завоя душата ми млада,
изгревът да срещне достойно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
