M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
5 апр. 2022 г., 09:15

Поглед към миналото 

  Поэзия
1020 3 13

Обичам Балкана, с белите гугли,

подпалени от розови облаци,

дървета вековни, с клоните смугли,

красиви момински образи.

 

Гледам смирена реката от хълма,

с летящи животинки край нея,

а непокорната, красота бездънна,

ме примамва, с деня да се слея.

 

Вътрешен глас запява в душата,

сърцето кръжи, като авлига,

със шеметна сила политат краката,

сякаш танцува самодива.

 

Адреналинът се покачва в кръвта,

от него и жаждата силна за обич,

не остана нищо от младостта,

само чувствата и сън, бездомен.

 

Гледам реката, в малкото вирче,

и виждам уморено лице,

няма го симпатичното мило момиче,

с красивото цвете в ръце.

 

Беше прахосана някъде из пътя,

снагата ми – висока и стройна,

остана на завоя душата ми млада,

изгревът да срещне достойно!

 

 

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??