Обичам Балкана, с белите гугли,
подпалени от розови облаци,
дървета вековни, с клоните смугли,
красиви момински образи.
Гледам смирена реката от хълма,
с летящи животинки край нея,
а непокорната, красота бездънна,
ме примамва, с деня да се слея.
Вътрешен глас запява в душата,
сърцето кръжи, като авлига,
със шеметна сила политат краката,
сякаш танцува самодива. ...