M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
5.04.2022 г., 9:15 ч.

Поглед към миналото 

  Поезия
1022 3 13

Обичам Балкана, с белите гугли,

подпалени от розови облаци,

дървета вековни, с клоните смугли,

красиви момински образи.

 

Гледам смирена реката от хълма,

с летящи животинки край нея,

а непокорната, красота бездънна,

ме примамва, с деня да се слея.

 

Вътрешен глас запява в душата,

сърцето кръжи, като авлига,

със шеметна сила политат краката,

сякаш танцува самодива.

 

Адреналинът се покачва в кръвта,

от него и жаждата силна за обич,

не остана нищо от младостта,

само чувствата и сън, бездомен.

 

Гледам реката, в малкото вирче,

и виждам уморено лице,

няма го симпатичното мило момиче,

с красивото цвете в ръце.

 

Беше прахосана някъде из пътя,

снагата ми – висока и стройна,

остана на завоя душата ми млада,

изгревът да срещне достойно!

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??