30 апр. 2018 г., 16:00

Погледа на сърцето...

949 3 6

Погледа на сърцето...

 

Ти ме видя, аз също...

 

Само с поглед ме прегърна

и погледа ти сля се с моя...

И разбра какво е сърцето ми...

направи ме част от твоето...

 

Само този жест беше нужен,

но аз го видях преди това...

А усмивката ти носи лъчи...

крилата с които полита сърцето...

 

Погледни през прозореца

на моята душа и ще видиш

че въздухът в мечтите ти

подхранва вярата ми...

 

От днес всичко е в цветове...

от днес знам акорди трептят...

от днес започнах да обичам...

да откривам себе си в теб...

 

Да копнея да посветя дните си,

на това да пея щастието за теб...

Днес чувствам цяла душата си...

и мога да споделя любовта си...

 

Знам какво е да пазиш нечия душа,

чувствам го със всяко едно кътче...

чувствам го със живота си и всичко,

което съм, с тази песен, която копнее...

 

Откакто ти се появи със изгрева

знам какво е да се мечтае в залеза...

Искам да остаря с теб, ръце в ръце

и така двамата заедно, моя любов...

 

Да знаем, че няма да ни стигне живота,

за да изразим любовта си...

че се наслаждаваме на всеки миг живот

за да се обичаме...

 

Че е по - дълбоко от всички морета

това, което един в другого чувстваме...

по - голямо от небето и земята...

безкрайно като полета на птиците...

 

Погледни отново през прозореца

на моята душа и ще видиш...

че уханието на душата ти...

рисува цветовете в живота ми...

 

Откакто ти се появи със изгрева

знам какво е да се мечтае в залеза...

Искам да остаря с теб, ръце в ръце

и така двамата заедно, моя любов...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

За да видим някого трябва да го погледнем със сърцето си, а не с очите си...да го погледнем със сърцето си и ще видим сърце, което може би като огледало се отразява в нашето...

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....