Синият ти поглед ме препъна
и ожулих своята душа.
Празното пространство се прегъна.
Исках тишината да строша́.
Тя със тебе цяла беше пълна
като стара стомна с гроздов сок...
Времето се спря и ме погълна,
после те догони с хищен скок,
легна във косите ти, в ръцете...
Ти смали се – сив и състарен.
Клюмна погледът ти като цвете,
недостигнало с любов до мен.