Apr 29, 2012, 12:35 AM

Погледът ти 

  Poetry » Love
857 0 6

Синият ти поглед ме препъна

и ожулих своята душа.

Празното пространство се прегъна.

Исках тишината да строша́.

 

Тя със тебе цяла беше пълна

като стара стомна с гроздов сок...

Времето се спря и ме погълна,

после те догони с хищен  скок,

 

легна във косите ти, в ръцете...

Ти смали се – сив и състарен.

Клюмна погледът ти като цвете,

недостигнало с любов до мен.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??