За огън събирам дърва,
измежду страховити бодили.
(напролет сигурно са цъфтели...)
Погледът ти - янтарна топлина...
Не ми трябва зАвет.Само
чакат пламък ветровити места.
(или гости - плодовете узрели...)
Мед по устните ми - от твоите...
Искри от сухите клони.
Въздишките на топлината...
(какво беше покой...?)
Ти ме докосна.Оглушах в тишина...
Ще разстеля по въглени
по-горещите си копнежи.
Нестинарско ми е...
С вик ще тръгна към теб...
За да те срещна
бос до жаравата.
(още не изгорен...)
© Маргарита Василева Все права защищены