Apr 14, 2009, 8:30 AM

Погледът ти - янтарна топлина

  Poetry
1.8K 0 30

За огън събирам дърва,

измежду страховити бодили.

(напролет сигурно са цъфтели...)

Погледът ти - янтарна топлина...

Не ми трябва зАвет.Само

чакат пламък ветровити места.

(или гости - плодовете узрели...)

Мед по устните ми - от твоите...

Искри от сухите клони.

Въздишките на топлината...

(какво беше покой...?)

Ти ме докосна.Оглушах в тишина...

Ще разстеля по въглени

по-горещите си копнежи.

Нестинарско ми е...

С вик ще тръгна към теб...

За да те срещна

бос до жаравата.

(още не изгорен...)

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....