1 окт. 2008 г., 11:11

Поискаш ли?

682 0 2
 

        ПОИСКАШ ЛИ

 

 

Във тягост часовете се стаени.

Дълбае във сърцето дървояд.

Минутите пулсират в мене.

Жена очаквам с любовен глад.

 

 

Ето я! Пак идва запъхтяна.

И хвърля изпотеното палто.

Отпиваме от счупената кана.

Целувките броим до сто.

 

 

Лежим в легло - огнено стърнище.

С души белязани от рани.

И шепна: Дай ми всичко или нищо!

Поискаш ли? При тебе ще остана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...