1 окт. 2008 г., 11:11

Поискаш ли?

686 0 2
 

        ПОИСКАШ ЛИ

 

 

Във тягост часовете се стаени.

Дълбае във сърцето дървояд.

Минутите пулсират в мене.

Жена очаквам с любовен глад.

 

 

Ето я! Пак идва запъхтяна.

И хвърля изпотеното палто.

Отпиваме от счупената кана.

Целувките броим до сто.

 

 

Лежим в легло - огнено стърнище.

С души белязани от рани.

И шепна: Дай ми всичко или нищо!

Поискаш ли? При тебе ще остана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...