1.10.2008 г., 11:11

Поискаш ли?

678 0 2
 

        ПОИСКАШ ЛИ

 

 

Във тягост часовете се стаени.

Дълбае във сърцето дървояд.

Минутите пулсират в мене.

Жена очаквам с любовен глад.

 

 

Ето я! Пак идва запъхтяна.

И хвърля изпотеното палто.

Отпиваме от счупената кана.

Целувките броим до сто.

 

 

Лежим в легло - огнено стърнище.

С души белязани от рани.

И шепна: Дай ми всичко или нищо!

Поискаш ли? При тебе ще остана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...