ПОИСКАШ ЛИ
Във тягост часовете се стаени.
Дълбае във сърцето дървояд.
Минутите пулсират в мене.
Жена очаквам с любовен глад.
Ето я! Пак идва запъхтяна.
И хвърля изпотеното палто.
Отпиваме от счупената кана.
Целувките броим до сто.
Лежим в легло - огнено стърнище.
С души белязани от рани.
И шепна: Дай ми всичко или нищо!
Поискаш ли? При тебе ще остана.© Мимо Николов Всички права запазени