Oct 1, 2008, 11:11 AM

Поискаш ли?

  Poetry » Love
685 0 2
 

        ПОИСКАШ ЛИ

 

 

Във тягост часовете се стаени.

Дълбае във сърцето дървояд.

Минутите пулсират в мене.

Жена очаквам с любовен глад.

 

 

Ето я! Пак идва запъхтяна.

И хвърля изпотеното палто.

Отпиваме от счупената кана.

Целувките броим до сто.

 

 

Лежим в легло - огнено стърнище.

С души белязани от рани.

И шепна: Дай ми всичко или нищо!

Поискаш ли? При тебе ще остана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...