ПОИСКАШ ЛИ
Във тягост часовете се стаени.
Дълбае във сърцето дървояд.
Минутите пулсират в мене.
Жена очаквам с любовен глад.
Ето я! Пак идва запъхтяна.
И хвърля изпотеното палто.
Отпиваме от счупената кана.
Целувките броим до сто.
Лежим в легло - огнено стърнище.
С души белязани от рани.
И шепна: Дай ми всичко или нищо!
Поискаш ли? При тебе ще остана.© Мимо Николов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
