diesto (Данаил Антонов)
1039 617
14 сент. 2022 г., 11:09

Покой, като пустош 

  Поэзия » Любовная
956 2 6


Покоят, тишина е до безчувственост. 
За спомен имам някакво петно. 
Любов ли е било, че в тази пустош 
на мене ми е просто все едно... 
Сега е късно повече от всякога.
Недей поглежда, търсещо назад!
Мъглата и завоите на вятъра
са истина, а думите - лъжа...
След толкова пожари идва дъжд.
(Валял съм цели дни и дълги нощи.) 
Жената, щом изплаче ли я мъж - 
към нея опустява. И изобщо... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

15.08.2021


 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??