diesto (Данаил Антонов)
1014 588
Sep 14, 2022, 11:09 AM

Покой, като пустош 

  Poetry » Love
798 2 6


Покоят, тишина е до безчувственост. 
За спомен имам някакво петно. 
Любов ли е било, че в тази пустош 
на мене ми е просто все едно... 
Сега е късно повече от всякога.
Недей поглежда, търсещо назад!
Мъглата и завоите на вятъра
са истина, а думите - лъжа...
След толкова пожари идва дъжд.
(Валял съм цели дни и дълги нощи.) 
Жената, щом изплаче ли я мъж - 
към нея опустява. И изобщо... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

15.08.2021


 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??