Покой, като пустош
Покоят, тишина е до безчувственост.
За спомен имам някакво петно.
Любов ли е било, че в тази пустош
на мене ми е просто все едно...
Сега е късно повече от всякога.
Недей поглежда, търсещо назад!
Мъглата и завоите на вятъра
са истина, а думите - лъжа...
След толкова пожари идва дъжд.
(Валял съм цели дни и дълги нощи.)
Жената, щом изплаче ли я мъж -
към нея опустява. И изобщо...
Стихопат.
Danny Diester
15.08.2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
