5 июн. 2020 г., 18:34

Покълва истинският смях

1.4K 2 6

И тази пролет ще отмине,
и ще отмине сладостта
от раждането на пелина
и още истински неща.


Ще бъде прекалено жарко.
На сянка слънчевият смях
ще си отдъхва и е жалко -
ще си внушава, че е грях.


Ще го спася, нали съм хитра!
Дори да дойде есента
и ледна зима да размита,
където текла е вода.


Цветя, поникнали в очите,
облегнали се на тъга,
небето ще четат с молитва
и ще се смее вечността!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко е хубаво, че всичко разбирате и усещате! Вие сте най - добрият стимул да ме има!
  • Дано всички ние се научим да спасяваме " слънчевия смях", защото само с него сме истински живи, Рени!🌹🍀🌹
  • Браво, Райне.
  • Какъв първи куплет само!!!
    Цялото стихотворение е хубаво! 😊
  • О, да😜😀😀😀

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....