Jun 5, 2020, 6:34 PM

Покълва истинският смях

  Poetry
1.4K 2 6

И тази пролет ще отмине,
и ще отмине сладостта
от раждането на пелина
и още истински неща.


Ще бъде прекалено жарко.
На сянка слънчевият смях
ще си отдъхва и е жалко -
ще си внушава, че е грях.


Ще го спася, нали съм хитра!
Дори да дойде есента
и ледна зима да размита,
където текла е вода.


Цветя, поникнали в очите,
облегнали се на тъга,
небето ще четат с молитва
и ще се смее вечността!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колко е хубаво, че всичко разбирате и усещате! Вие сте най - добрият стимул да ме има!
  • Дано всички ние се научим да спасяваме " слънчевия смях", защото само с него сме истински живи, Рени!🌹🍀🌹
  • Браво, Райне.
  • Какъв първи куплет само!!!
    Цялото стихотворение е хубаво! 😊
  • О, да😜😀😀😀

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...