5.06.2020 г., 18:34

Покълва истинският смях

1.4K 2 6

И тази пролет ще отмине,
и ще отмине сладостта
от раждането на пелина
и още истински неща.


Ще бъде прекалено жарко.
На сянка слънчевият смях
ще си отдъхва и е жалко -
ще си внушава, че е грях.


Ще го спася, нали съм хитра!
Дори да дойде есента
и ледна зима да размита,
където текла е вода.


Цветя, поникнали в очите,
облегнали се на тъга,
небето ще четат с молитва
и ще се смее вечността!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко е хубаво, че всичко разбирате и усещате! Вие сте най - добрият стимул да ме има!
  • Дано всички ние се научим да спасяваме " слънчевия смях", защото само с него сме истински живи, Рени!🌹🍀🌹
  • Браво, Райне.
  • Какъв първи куплет само!!!
    Цялото стихотворение е хубаво! 😊
  • О, да😜😀😀😀

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...