5.06.2020 г., 18:34

Покълва истинският смях

1.4K 2 6

И тази пролет ще отмине,
и ще отмине сладостта
от раждането на пелина
и още истински неща.


Ще бъде прекалено жарко.
На сянка слънчевият смях
ще си отдъхва и е жалко -
ще си внушава, че е грях.


Ще го спася, нали съм хитра!
Дори да дойде есента
и ледна зима да размита,
където текла е вода.


Цветя, поникнали в очите,
облегнали се на тъга,
небето ще четат с молитва
и ще се смее вечността!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко е хубаво, че всичко разбирате и усещате! Вие сте най - добрият стимул да ме има!
  • Дано всички ние се научим да спасяваме " слънчевия смях", защото само с него сме истински живи, Рени!🌹🍀🌹
  • Браво, Райне.
  • Какъв първи куплет само!!!
    Цялото стихотворение е хубаво! 😊
  • О, да😜😀😀😀

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...