21 янв. 2010 г., 00:50

Полудях

1.4K 0 10

ПОЛУДЯХ

 

Да – полудях!

Не искам и да чуя

какво говорят другите за мен!

Бях тих и кротък,

бях и много буен.

Но полудях!

И вече съм спасен!

И луд, и буен,

тих и много кротък -

над мене никой няма вече власт.

И, предпочел смъртта си пред живота,

макар и жив,

аз мъртъв съм за вас...

Живот в смъртта

и смърт в живота има.

И аз го знам.

Защото полудях!

До смърт раздавах, а сега ще взимам,

защото полудях! И нямам страх!

И пак без страх

се вглеждам във живота!

За мене той е равен на смъртта.

„Нормалните” умират без охота.

Но лудите... избират вечността...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • До смърт раздавах, а сега ще взимам,
    защото полудях! И нямам страх!

    Блазе ти! Сигурно е страхотно да се чувстваш така!
    Много харесах!
  • Луд си! И спасен!
    Да живеят лудите!)))
  • Но лудите... избират вечността...

    Много точно си разграничил понятията, Жоро! Поздрав за стихотворението
  • Браво!* Осмислил си се в лудостта си!
  • Браво! Поздравления!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...