21.01.2010 г., 0:50

Полудях

1.4K 0 10

ПОЛУДЯХ

 

Да – полудях!

Не искам и да чуя

какво говорят другите за мен!

Бях тих и кротък,

бях и много буен.

Но полудях!

И вече съм спасен!

И луд, и буен,

тих и много кротък -

над мене никой няма вече власт.

И, предпочел смъртта си пред живота,

макар и жив,

аз мъртъв съм за вас...

Живот в смъртта

и смърт в живота има.

И аз го знам.

Защото полудях!

До смърт раздавах, а сега ще взимам,

защото полудях! И нямам страх!

И пак без страх

се вглеждам във живота!

За мене той е равен на смъртта.

„Нормалните” умират без охота.

Но лудите... избират вечността...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • До смърт раздавах, а сега ще взимам,
    защото полудях! И нямам страх!

    Блазе ти! Сигурно е страхотно да се чувстваш така!
    Много харесах!
  • Луд си! И спасен!
    Да живеят лудите!)))
  • Но лудите... избират вечността...

    Много точно си разграничил понятията, Жоро! Поздрав за стихотворението
  • Браво!* Осмислил си се в лудостта си!
  • Браво! Поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...