Роби (Роберт)
511 3523
30 нояб. 2019 г., 16:29

Помен 

  Поэзия » Философская, Другая
964 8 10

Душата ми е изоставен храм.

Не влизат никакви енориаши.

Но някога внезапно "Дан!... Дан!... Дан!"

под купола заспали птици плаши.

 

Клисарят нявга виното изпи.

За комка нито капка не остана.

Нещастникът се оттогаз пропи,

задълго млъкна старата камбана.

 

Защо ли днес в гърдите ми сама

започва тя  внезапно пак да бие?

Кънти в прашасалата тишина.

Невероятно!... Вярвате ли вие?...

 

Видях въжето в края да държи

самият той - Лукавия с рогата!

И да се радва с блеснали очи,

че помен ще отслужи за душата!...

 

 

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??