Роби (Роберт)
511 3486
30.11.2019 г., 16:29 ч.

Помен 

  Поезия » Философска, Друга
1149 8 10

Душата ми е изоставен храм.

Не влизат никакви енориаши.

Но някога внезапно "Дан!... Дан!... Дан!"

под купола заспали птици плаши.

 

Клисарят нявга виното изпи.

За комка нито капка не остана.

Нещастникът се оттогаз пропи,

задълго млъкна старата камбана.

 

Защо ли днес в гърдите ми сама

започва тя  внезапно пак да бие?

Кънти в прашасалата тишина.

Невероятно!... Вярвате ли вие?...

 

Видях въжето в края да държи

самият той - Лукавия с рогата!

И да се радва с блеснали очи,

че помен ще отслужи за душата!...

 

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??