Помен
Душата ми е изоставен храм.
Не влизат никакви енориаши.
Но някога внезапно "Дан!... Дан!... Дан!"
под купола заспали птици плаши.
Клисарят нявга виното изпи.
За комка нито капка не остана.
Нещастникът се оттогаз пропи,
задълго млъкна старата камбана.
Защо ли днес в гърдите ми сама
започва тя внезапно пак да бие?
Кънти в прашасалата тишина.
Невероятно!... Вярвате ли вие?...
Видях въжето в края да държи
самият той - Лукавия с рогата!
И да се радва с блеснали очи,
че помен ще отслужи за душата!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
