Роби (Роберт)
511 3486
Nov 30, 2019, 4:29 PM

Помен 

  Poetry » Phylosophy, Other
1146 8 10

Душата ми е изоставен храм.

Не влизат никакви енориаши.

Но някога внезапно "Дан!... Дан!... Дан!"

под купола заспали птици плаши.

 

Клисарят нявга виното изпи.

За комка нито капка не остана.

Нещастникът се оттогаз пропи,

задълго млъкна старата камбана.

 

Защо ли днес в гърдите ми сама

започва тя  внезапно пак да бие?

Кънти в прашасалата тишина.

Невероятно!... Вярвате ли вие?...

 

Видях въжето в края да държи

самият той - Лукавия с рогата!

И да се радва с блеснали очи,

че помен ще отслужи за душата!...

 

 

© Роберт All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??