20 февр. 2009 г., 15:40

Помниш ли ме

780 0 3
Помниш ли ме още,
мислиш ли за мен
в будните си нощи
или в тежък ден?
Исках да съм с тебе,
чаках те с надежда,
в отлитащото време,
но жребий ни отрежда
да сме разделени.
Споменът ме връща
в дните отлетели
на кратките ни срещи
и дългите раздели.
Нищо не е вечно
тука под небето.
Днес сме вече други,
скреж ни посребри,
само във сърцето
огън стар гори.
Още в мен живее
споменът за теб
и няма да изтлее.
Помниш ли ме още?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...