Помниш ли ме
мислиш ли за мен
в будните си нощи
или в тежък ден?
Исках да съм с тебе,
чаках те с надежда,
в отлитащото време,
но жребий ни отрежда
да сме разделени.
Споменът ме връща
в дните отлетели
на кратките ни срещи
и дългите раздели.
Нищо не е вечно
тука под небето.
Днес сме вече други,
скреж ни посребри,
само във сърцето
огън стар гори.
Още в мен живее
споменът за теб
и няма да изтлее.
Помниш ли ме още?
© Василена Т All rights reserved.
