Понякога спирам мига и замръзвам.
Животът забързан тече покрай мен,
а аз, като кораб към кея привързан -
посрещам, изпращам безброй ветрове.
Очите попиват на мрака тъгата.
Устата докосва дъгата след дъжд.
Момински лица са слънцата в душата -
изгряват, залязват, въртят се във кръг.
Това е вълшебство. Не смея да трепна.
Спомен разтваря се в капка сълза.
Спряло е, спряло е времето в мен,
но нека не спира тази игра.