16 дек. 2009 г., 15:59

Понякога 

  Поэзия » Другая
564 0 4

 

 

Понякога спирам мига и замръзвам.

Животът забързан тече покрай мен,

а аз, като кораб към кея привързан -

посрещам, изпращам безброй ветрове.

 

Очите попиват на мрака тъгата.

Устата докосва дъгата след дъжд.

Момински лица са слънцата в душата -

изгряват, залязват, въртят се във кръг.

 

Това е вълшебство. Не смея да трепна.

Спомен разтваря се в капка сълза.

Спряло е, спряло е времето в мен,

но нека не спира тази игра.

 

 

© Ники Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??