Понякога

skitnick (Ники)
34 112

16.12.2009 г., 15:59 ч.

Поезия » Друга

580 0 4

Понякога спирам мига и замръзвам.

Животът забързан тече покрай мен,

а аз, като кораб към кея привързан -

посрещам, изпращам безброй ветрове.

Очите попиват на мрака тъгата.

Устата докосва дъгата след дъжд.

Момински лица са слънцата в душата -

изгряват, залязват, въртят се във кръг.

Това е вълшебство. Не смея да трепна.

Спомен разтваря се в капка сълза.

Спряло е, спряло е времето в мен,

но нека не спира тази игра.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.