Понякога спирам мига и замръзвам.
Животът забързан тече покрай мен,
а аз, като кораб към кея привързан -
посрещам, изпращам безброй ветрове.
Очите попиват на мрака тъгата.
Устата докосва дъгата след дъжд.
Момински лица са слънцата в душата -
изгряват, залязват, въртят се във кръг.
Това е вълшебство. Не смея да трепна.
Спомен разтваря се в капка сълза.
Спряло е, спряло е времето в мен,
но нека не спира тази игра.
© Ники All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
