Понякога

skitnick (Ники)
34 112

16 dic 2009, 15:59

Poesía » Otra

492 0 4

Понякога спирам мига и замръзвам.

Животът забързан тече покрай мен,

а аз, като кораб към кея привързан -

посрещам, изпращам безброй ветрове.

Очите попиват на мрака тъгата.

Устата докосва дъгата след дъжд.

Момински лица са слънцата в душата -

изгряват, залязват, въртят се във кръг.

Това е вълшебство. Не смея да трепна.

Спомен разтваря се в капка сълза.

Спряло е, спряло е времето в мен,

но нека не спира тази игра.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.