Кой казва, че дилемите са лесни?!
Обмислям предпоследната си стъпка
под спомена за дъжд от диви кестени
две влюбени хлапета как окъпа...
И вятърния шепот на тополите...
И приказката, че сме по-различни...
Ръцете ти, които все ме топлеха
и лумвахме за зрелище на всички.
Ще те приспя. Но после ще си тръгна.
И аз не знам как точно да го сторя –
едната половина в теб се стъква,
а другата притегля ме – нагоре. ...