Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2732
4.09.2020 г., 12:45 ч.  

Причината е в послеписа 

  Поезия
1330 12 31

Кой казва, че дилемите са лесни?!

Обмислям предпоследната си стъпка

под спомена за дъжд от диви кестени

две влюбени хлапета как окъпа...

И вятърния шепот на тополите... 

И приказката, че сме по-различни...

Ръцете ти, които все ме топлеха

и лумвахме за зрелище на всички.

 

Ще те приспя. Но после ще си тръгна.

И аз не знам как точно да го сторя –

едната половина в теб се стъква,

а другата притегля ме – нагоре.

Ресниците ти спящи ще целуна,

ще те загърна в пукот от жарава...

И може би най-дълго ще се лутам,

където поривът се раздвоява.

 

На тръгване ще бъда много тиха.

Събудя ли те, знам че ще ме върнеш.

Два-три прощални нечетливи стиха

за послепис. (Ръката ми потръпва...)

 

П.П. Не вярваш в паралелните животи.

Прости ми, че избрах да не остана –

в онези две звездички над Голгота

познах... Познах очите на сина ни.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??