Причината е в послеписа
Кой казва, че дилемите са лесни?!
Обмислям предпоследната си стъпка
под спомена за дъжд от диви кестени
две влюбени хлапета как окъпа...
И вятърния шепот на тополите...
И приказката, че сме по-различни...
Ръцете ти, които все ме топлеха
и лумвахме за зрелище на всички.
Ще те приспя. Но после ще си тръгна.
И аз не знам как точно да го сторя –
едната половина в теб се стъква,
а другата притегля ме – нагоре.
Ресниците ти спящи ще целуна,
ще те загърна в пукот от жарава...
И може би най-дълго ще се лутам,
където поривът се раздвоява.
На тръгване ще бъда много тиха.
Събудя ли те, знам че ще ме върнеш.
Два-три прощални нечетливи стиха
за послепис. (Ръката ми потръпва...)
П.П. Не вярваш в паралелните животи.
Прости ми, че избрах да не остана –
в онези две звездички над Голгота
познах... Познах очите на сина ни.
© Мая Нарлиева All rights reserved.
