Понякога съм чаша със тъга
Понякога си пиша безсмислици
ей тъй, колкото времето да минава,
или препрочитам стари вестници,
а покрай мен животът продължава...
Понякога съм тъжен без причина,
а друг път смея се без смях,
или пък мисля над шише със вино,
как всичко с времето потъва в прах.
Понякога, а всъщност, доста често,
животът ми се струва тъй безсмислен,
че идвало ми е, признавам честно,
да се разделя с него в скок убийствен.
Понякога съм точно, като днес -
частица малка някъде в ефира,
едно писмо в бутилка без адрес,
едно сърце... което често спира...
Понякога сълзите ми са дъжд
размиващ до основи всеки спомен.
Понякога съм просто тъжен мъж
превърнал се във лист отронен.
Понякога съм чаша със тъга,
която я изпива Самотата.
Понякога съм точно тук, сега,
замръзнал с химикалка... във ръката...
06.12.2015.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
.Поздрав най-сърдечен.