Понякога си пиша безсмислици
ей тъй, колкото времето да минава,
или препрочитам стари вестници,
а покрай мен животът продължава...
Понякога съм тъжен без причина,
а друг път смея се без смях,
или пък мисля над шише със вино,
как всичко с времето потъва в прах.
Понякога, а всъщност, доста често,
животът ми се струва тъй безсмислен,
че идвало ми е, признавам честно,
да се разделя с него в скок убийствен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up