Попита ме...
Навремето безгрижно ме попита
дарен ли си с таланта да обичаш,
ще можеш ли до дъно, и открито,
в любов неизмерима да се вричаш.
Попита ме в сърцето ти студено
дали за любовта ще има място,
или за теб е свише отредено
за всяка обич да е твърде тясно.
Тогава не изисквах. Само давах.
С любов да си обсипан те заричах.
Обичах те и тайно се надявах,
че някой ден ще можеш да обичаш.
А беше любовта ти тъй себична -
чаровна, но на корист подчинена,
обсебваща и твърде нетипична…,
и моята душа бе … наранена.
Сега не знам дали сам осъзнаваш,
че трябва любовта да е над всичко.
Когато любиш, просто обожаваш.
Суетност няма в чувството едничко.
Щом Егото веднъж преодолееш
и носиш радост, чувстваш се свободен,
не чакаш нищо, а до теб тя грее …
то значи, че на обич си способен.
Веси_Еси (Еси)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Еси Все права защищены
