12 мар. 2010 г., 20:49

Пошло

850 0 0

И в снега ехтят стъпките,
oставени от гладни, изнурени лица.
В калта, както винаги, стъпваме вкупом,
а после оставяме само на едного да изрива смрадта.
И се рееем - ято гологлави лешояди -
сред пустота на далечно мълчание.
Уши веке нямаме да дочуем тоз,
що зове ни да излезем от пепелта.

И не разбрахме как до нас редом
стои другото Аз - могъщо в очакване дебнещо -
да оставим, да прокудим делата лъжливи
и да се потопим в ласка слънчева без плен.
И не разбрахме как в толкова джавкане
губим себе си - аз теб, а ти мен - ден след ден.

В леден трепет зла горест обгръща ни.
Не треперим от студ, треперим
от нечие чуждо прокуждане.
Дявол чер да бяхме, не бихме се плашили
в нашето падане. Не! Пошлост в душата
е нашето падане. Страхът - господар вечен.
Сами се обрекохме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...