18 авг. 2018 г., 09:12

Последен джаз 

  Поэзия
543 3 7
Двигателя как тихо мърка във купето,
мрак... и фарове, и мраз.
На задната седалка спи детето,
а радиото свири нежен джаз.
Кръчма, чалга, нейде сред полето,
компанията си тръгва и тогаз...
се яхват на колата, след което
моторен рев и мръсна газ.
Ах този джаз как нежно ме отпуска
и в мислите си вече съм във нас,
но как да знам че срещу мен препуска
ужасът на сетния ни час. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Все права защищены

Предложения
: ??:??