Последен джаз
Двигателя как тихо мърка във купето,
мрак... и фарове, и мраз.
На задната седалка спи детето,
а радиото свири нежен джаз.
Кръчма, чалга, нейде сред полето,
компанията си тръгва и тогаз...
се яхват на колата, след което
моторен рев и мръсна газ.
Ах този джаз как нежно ме отпуска
и в мислите си вече съм във нас,
но как да знам че срещу мен препуска
ужасът на сетния ни час.
Спирачки, удар, крясък в тъмнината,
хрипове от болка... тишина.
Адът се разтвори на земята,
за две души без никаква вина.
О, хора... Моля ви се - спрете,
не карайте пияни във нощта!
Не сте безсмъртни, ЗАПОМНЕТЕ!
Безсмъртна е единствено СМЪРТТА.
Весо - 05.05.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
