18 ago 2018, 9:12

Последен джаз 

  Poesía
544 3 7
Двигателя как тихо мърка във купето,
мрак... и фарове, и мраз.
На задната седалка спи детето,
а радиото свири нежен джаз.
Кръчма, чалга, нейде сред полето,
компанията си тръгва и тогаз...
се яхват на колата, след което
моторен рев и мръсна газ.
Ах този джаз как нежно ме отпуска
и в мислите си вече съм във нас,
но как да знам че срещу мен препуска
ужасът на сетния ни час. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??