18 ago 2018, 9:12

Последен джаз

  Poesía
656 3 7

 

 

Двигателя как тихо мърка във купето,

мрак... и фарове, и мраз.

На задната седалка  спи детето,

а радиото свири нежен джаз.

 

Кръчма, чалга, нейде сред полето,

компанията си тръгва и тогаз...

се яхват на колата, след което

моторен рев и мръсна газ.      

 

Ах този джаз как нежно ме отпуска

и в мислите си вече съм във нас,

но как да знам че срещу мен препуска

ужасът на сетния ни час.

 

Спирачки, удар, крясък в тъмнината,

хрипове от болка... тишина.

Адът се разтвори на земята,

за две души без никаква вина.

 

О, хора... Моля ви се - спрете,

не карайте пияни във нощта!

Не сте безсмъртни, ЗАПОМНЕТЕ!

Безсмъртна е единствено СМЪРТТА.

 

Весо - 05.05.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Елице-Водице. Маргаритке, не увяхвай! Има нужда от красота в тоя сив свят. И на теб "Безжичен" БЛАГОДАРЯ, с малко допълнение: ЕГО-то е право пропорционално на възпитанието.
  • Много точно, но апелът към нискообразованите и все по-затъпяващи екземпляри-простаци от нацията е глас в пустиня... За съжаление и много повярвали си с някакво по-добро образование (предполага са, че не са чак такива простаци, всуе...) също се "доказват" чрез безумни изпълнения с автомобилите...
  • Настръхнах! Преживях го! Толкова си прав!
  • Чудесен финал!
    Поздравления!
  • Благодаря Ви за коментарите. И аз нещичко да допълня: Алкохол + Адреналин.......АМИН !

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...