Aug 18, 2018, 9:12 AM

Последен джаз

  Poetry
653 3 7

 

 

Двигателя как тихо мърка във купето,

мрак... и фарове, и мраз.

На задната седалка  спи детето,

а радиото свири нежен джаз.

 

Кръчма, чалга, нейде сред полето,

компанията си тръгва и тогаз...

се яхват на колата, след което

моторен рев и мръсна газ.      

 

Ах този джаз как нежно ме отпуска

и в мислите си вече съм във нас,

но как да знам че срещу мен препуска

ужасът на сетния ни час.

 

Спирачки, удар, крясък в тъмнината,

хрипове от болка... тишина.

Адът се разтвори на земята,

за две души без никаква вина.

 

О, хора... Моля ви се - спрете,

не карайте пияни във нощта!

Не сте безсмъртни, ЗАПОМНЕТЕ!

Безсмъртна е единствено СМЪРТТА.

 

Весо - 05.05.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Елице-Водице. Маргаритке, не увяхвай! Има нужда от красота в тоя сив свят. И на теб "Безжичен" БЛАГОДАРЯ, с малко допълнение: ЕГО-то е право пропорционално на възпитанието.
  • Много точно, но апелът към нискообразованите и все по-затъпяващи екземпляри-простаци от нацията е глас в пустиня... За съжаление и много повярвали си с някакво по-добро образование (предполага са, че не са чак такива простаци, всуе...) също се "доказват" чрез безумни изпълнения с автомобилите...
  • Настръхнах! Преживях го! Толкова си прав!
  • Чудесен финал!
    Поздравления!
  • Благодаря Ви за коментарите. И аз нещичко да допълня: Алкохол + Адреналин.......АМИН !

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...