Aug 18, 2018, 9:12 AM

Последен джаз

  Poetry
663 3 7

 

 

Двигателя как тихо мърка във купето,

мрак... и фарове, и мраз.

На задната седалка  спи детето,

а радиото свири нежен джаз.

 

Кръчма, чалга, нейде сред полето,

компанията си тръгва и тогаз...

се яхват на колата, след което

моторен рев и мръсна газ.      

 

Ах този джаз как нежно ме отпуска

и в мислите си вече съм във нас,

но как да знам че срещу мен препуска

ужасът на сетния ни час.

 

Спирачки, удар, крясък в тъмнината,

хрипове от болка... тишина.

Адът се разтвори на земята,

за две души без никаква вина.

 

О, хора... Моля ви се - спрете,

не карайте пияни във нощта!

Не сте безсмъртни, ЗАПОМНЕТЕ!

Безсмъртна е единствено СМЪРТТА.

 

Весо - 05.05.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Елице-Водице. Маргаритке, не увяхвай! Има нужда от красота в тоя сив свят. И на теб "Безжичен" БЛАГОДАРЯ, с малко допълнение: ЕГО-то е право пропорционално на възпитанието.
  • Много точно, но апелът към нискообразованите и все по-затъпяващи екземпляри-простаци от нацията е глас в пустиня... За съжаление и много повярвали си с някакво по-добро образование (предполага са, че не са чак такива простаци, всуе...) също се "доказват" чрез безумни изпълнения с автомобилите...
  • Настръхнах! Преживях го! Толкова си прав!
  • Чудесен финал!
    Поздравления!
  • Благодаря Ви за коментарите. И аз нещичко да допълня: Алкохол + Адреналин.......АМИН !

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...