vihren (Георги Гълъбов)
94 56
16 сент. 2008 г., 18:55

Последен урок 

  Поэзия » Оды и поэмы
1682 3 6
Последен  урок

Минавах край просяк, тъй жалък и стар,
очите - прозорци в пустиня.
В тях бе бушувал младежки пожар,
но днеска зоват милостиня.

Той фъфлеше глухо с беззъба уста,
щом някой подхвърли монета.
Край него бушуваше пъстра тълпа,
работници, зози, контета.

“Ръката протягам принуден от глад
в старост презрян и несретен,
а дните - години прекарвам в смрад,
живота ненужен - безцветен.

Семейство си имах, съпруга, деца,
живеехме с нея задружно,
треперехме сякаш над рохки яйца -
тъй трябва щом нещо е нужно.

Пораснаха горди и силни сега,
политнаха волно в простора.     
Но спомням си всичко с много тъга,
защото... не станаха хора.

Решиха да почнат и бизнес - добре.
Парите - назаем от банка.
Празнуваха дълго и весело те -  
курорти, шампанско, луканка.

Подписвайки с нея гаранция май,
направихме грешка голяма.           
Родители щом сме, сме верни докрай,
не виждахме в нищо измама.

Имотът отиде, продаден завчас,
с него и личните вещи.
Живяхме в барака без ток и без газ,
и палихме в тъмното свещи.


Помина се милата, Бог я прибра -
пневмония в зимата люта.
Отишла да иска “пари от деца”,
с жилетка и с чехли обута.

С трепет очаквам да склопя очи
и литне душата в простора.
Щастлив и свободен сред златни лъчи
далече от вълците - хора.”

Гласът му превърна се в шепот и аз
потръпнах от спомен далечен.
С години бях слушал познатия глас,
в урок и над книга увлечен.

Учителят! Моят учител сега
протяга ръка към тълпата.
Забравен, отритнат дори от деца,
без капка респект и отплата.

Христос бе родил се на днешния ден,
празнувахме всички честити.
А онзи несретник лежал вцепенен -
замръзнали сълзи в очите!

                                          Георги Гълъбов

© Георги Гълъбов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да. Хареса ми.
    Тук прочетох още едно стихотворение на подобна тема, на редактора Красимир Тенев.
    Думите са затова, за да говорим.
    Пак се сещам, за български писатели, за Здравка Евтимова се сетих сега.
    Тя казва в едно интервю, че иска хората да са по-добри. Аз също.
    Иначе няма и смисъл и нужда да пишем.
  • Голата истина за голите души...
  • !!!страхотно е
  • Разплака ме!!!!!!!!
    Със сълзи пиша:Това не е държава,това не са политици.Наистина народа загива но улиците.От мизерия,от наркотици или катастрофи.Война не трябва.Така загиваме по-бързо.Губим се като нация!
    ЖАЛКО!!!За потенциала който имаме заложен генно в нас,и за децата ни!
    Благодаря за прекрасното произведение!
  • !!!
    Болезнено е!!!
    Аплодисменти за стиха!!!
  • Развълнува ме.Топло,с много човещина.Поздрав!
Предложения
: ??:??