Последен урок
Последен урок
Минавах край просяк, тъй жалък и стар,
очите - прозорци в пустиня.
В тях бе бушувал младежки пожар,
но днеска зоват милостиня.
Той фъфлеше глухо с беззъба уста,
щом някой подхвърли монета.
Край него бушуваше пъстра тълпа,
работници, зози, контета.
“Ръката протягам принуден от глад
в старост презрян и несретен,
а дните - години прекарвам в смрад,
живота ненужен - безцветен.
Семейство си имах, съпруга, деца,
живеехме с нея задружно,
треперехме сякаш над рохки яйца -
тъй трябва щом нещо е нужно.
Пораснаха горди и силни сега,
политнаха волно в простора.
Но спомням си всичко с много тъга,
защото... не станаха хора.
Решиха да почнат и бизнес - добре.
Парите - назаем от банка.
Празнуваха дълго и весело те -
курорти, шампанско, луканка.
Подписвайки с нея гаранция май,
направихме грешка голяма.
Родители щом сме, сме верни докрай,
не виждахме в нищо измама.
Имотът отиде, продаден завчас,
с него и личните вещи.
Живяхме в барака без ток и без газ,
и палихме в тъмното свещи.
Помина се милата, Бог я прибра -
пневмония в зимата люта.
Отишла да иска “пари от деца”,
с жилетка и с чехли обута.
С трепет очаквам да склопя очи
и литне душата в простора.
Щастлив и свободен сред златни лъчи
далече от вълците - хора.”
Гласът му превърна се в шепот и аз
потръпнах от спомен далечен.
С години бях слушал познатия глас,
в урок и над книга увлечен.
Учителят! Моят учител сега
протяга ръка към тълпата.
Забравен, отритнат дори от деца,
без капка респект и отплата.
Христос бе родил се на днешния ден,
празнувахме всички честити.
А онзи несретник лежал вцепенен -
замръзнали сълзи в очите!
Георги Гълъбов
Минавах край просяк, тъй жалък и стар,
очите - прозорци в пустиня.
В тях бе бушувал младежки пожар,
но днеска зоват милостиня.
Той фъфлеше глухо с беззъба уста,
щом някой подхвърли монета.
Край него бушуваше пъстра тълпа,
работници, зози, контета.
“Ръката протягам принуден от глад
в старост презрян и несретен,
а дните - години прекарвам в смрад,
живота ненужен - безцветен.
Семейство си имах, съпруга, деца,
живеехме с нея задружно,
треперехме сякаш над рохки яйца -
тъй трябва щом нещо е нужно.
Пораснаха горди и силни сега,
политнаха волно в простора.
Но спомням си всичко с много тъга,
защото... не станаха хора.
Решиха да почнат и бизнес - добре.
Парите - назаем от банка.
Празнуваха дълго и весело те -
курорти, шампанско, луканка.
Подписвайки с нея гаранция май,
направихме грешка голяма.
Родители щом сме, сме верни докрай,
не виждахме в нищо измама.
Имотът отиде, продаден завчас,
с него и личните вещи.
Живяхме в барака без ток и без газ,
и палихме в тъмното свещи.
Помина се милата, Бог я прибра -
пневмония в зимата люта.
Отишла да иска “пари от деца”,
с жилетка и с чехли обута.
С трепет очаквам да склопя очи
и литне душата в простора.
Щастлив и свободен сред златни лъчи
далече от вълците - хора.”
Гласът му превърна се в шепот и аз
потръпнах от спомен далечен.
С години бях слушал познатия глас,
в урок и над книга увлечен.
Учителят! Моят учител сега
протяга ръка към тълпата.
Забравен, отритнат дори от деца,
без капка респект и отплата.
Христос бе родил се на днешния ден,
празнувахме всички честити.
А онзи несретник лежал вцепенен -
замръзнали сълзи в очите!
Георги Гълъбов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Гълъбов Всички права запазени
