11 дек. 2006 г., 23:21

Последна нощ

2K 0 14
Дъждовна нощ. Напълно във синхрон

със времето, преобладаващо във мен.

Но вместо гръмотевици – тих стон.

Светкавиците ми са вик несподелен.

Мъглива нощ. В тъмата непрогледна

изгубиха се чувствата ни без компас.

Не би помогнал и прожектор халогенен,

щом няма светлина, останала във нас.

Последна нощ. С последната цигара

любов-пожар догаря във агония...

В мъглива нощ дъждовно се разтваря

небето. После пепел. И любов–история...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...