Dec 11, 2006, 11:21 PM

Последна нощ

  Poetry » Love
2K 0 14
Дъждовна нощ. Напълно във синхрон

със времето, преобладаващо във мен.

Но вместо гръмотевици – тих стон.

Светкавиците ми са вик несподелен.

Мъглива нощ. В тъмата непрогледна

изгубиха се чувствата ни без компас.

Не би помогнал и прожектор халогенен,

щом няма светлина, останала във нас.

Последна нощ. С последната цигара

любов-пожар догаря във агония...

В мъглива нощ дъждовно се разтваря

небето. После пепел. И любов–история...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...